Poecilia reticulata

Poecilia reticulata

Гупа

 

Латинско име

Poecilia reticulata

Популярно име

Гупа

Група

Живораждащи

Семейство

Пецилии (Poeciliidae)

Местообитание, хабитат

Северната част на Южна Америка и островите Барбадос и Тринидад

Приблизителен размер

Мъжки 4 - 5 см, женски 6 см

Минимален размер на аквариума

50 см

Изисквания, температура

20-28 °С

Изисквания, обща твърдост

3 - 30 °

Изисквания, pH

6,5 - 8,5

Тип вода

сладка

Ниво на трудност

лесно

Разпространение

Първоначално са се срещали в северната част на Южна Америка и на островите Барбадос и Тринидад. В резултат на изкуствена аклиматизация са се разпространили по всички континенти с изключение на Антарктида.

Дължината на самеца в природната форма е до 3 см, а на самката - до 6 см. При селекционните форми самецът е до 4,5 см., а самката - до 8 см. D 7-8, А 8-9, ll 26-28.

Тялото на самеца е изтеглено, стройно, леко сплескано отстрани. В природната форма той е маслено-сив с многоцветни точки и петна, докато самката е сива със зеленикав, маслен или синкав оттенък. Има голям брой селекционни форми, различаващи се по оцветяването и формата на плавниците.

Мирни риби, придържат се към горния слой на водата, като се случва да изскачат от нея. Могат да се отглеждат в общ, закрит отгоре аквариум, породистите най-добре в голяма група във видов аквариум.

 

Параметри на водата

20 - 28 °С, GН 3 - 30 °, рН 6,5 - 8,5, за породистите (с цел размножаване и селекция) : 25 - 28 °С, GН 8 - 15 °, рН 7,5.

Желателно е водата да се сменя ежеседмично на малки дози, защото при смяна на по-големи порции при мъжките се късат плавниците.

 

Храна

Гупите са всеядни риби - ядат всички видове храни, но се нуждаят и от растителна храна, която трябва да е 40-50% от общия им порцион. В никакъв случай не бива да се хранят само с един вид храна (например тубифекс или суха дафния). Това обикновено води до заболявания, неправилно развитие и нежизнеспособно поколение. Храната трябва да е пълноценна, разнообразна и да се редуват жива, растителна (в това число и водорасли) и заместители.

 

Бременност

Продължителността на бременността при гупите зависи от температурата на водата и се колебае между 22 и 25 дни. Едно оплождане на женската е достатъчно за 3 - 4 раждания, но при всяко следващо раждане рибките са все по-малко, като с тях се отделят и неоплодени яйца. Раждането продължава от няколко десетки минути до 2 часа в зависимост от температурата на водата и нейния химически състав. За да не изяде женската собственото си потомство, е необходимо тя да се отдели в специална родилка с отвор, през който малките да изпаднат. Друго решение на проблема е да се постави бременната женска в малко аквариумче или ваничка с гъста растителност, сред която новородените да се скрият. Стари, болни женски, както и такива, които са отглеждани при неблагоприятни условия често раждат хайвер или недоразвити личинки, вместо малки рибки. При определени условия като уплаха, температурен шок и др. може да се стигне до преждевременно раждане. Често женските след раждане отслабват много, коремът им хлътва на вътре, губят координация, не плуват нормално и след време умират. По-възрастните женски раждат повече малки от младите. Една женска ражда от 20 до около 100, а според някои автори – и до 250 малки с размер 6 - 8мм. Първоначално се захранват със стрита суха храна, артемия, циклопс или много ситно нарязан тубифекс. Съзряват полово на 3 - 4 месечна възраст.

 

Полова зрялост гупите достигат след 3 - 5 месеца.

 

Споделено от д-р Михаил Пенков (msp)

 

Бързото израстване на малките зависи още от отглеждането на майката - да е едра и здрава рибка, с исканите правилни пропорции на тялото и опашката, хранена обилно с разнообразна храна. Предпочитам да събирам първите няколко "раждания" на майките, защото тогава малките са по-малко на брой, но по-едри. За да израстат малките добре, главното е оптимални условия за живот - широка площ, ниво на водата при раждането десетина сантиметра и температура 26 -27С, светлинен режим минимум от 12 часа, като съдът трябва да има и засенчено място, още от раждането си малките да се хранят интензивно, няколко пъти на ден само с жива артемия, ежедневно почистване на дъното и вдигане на нивото с доливане на малко стабилизирана стара аквариумна вода, в съда с малките да има лека аерация и елементарен поточен филтър от "стара" гъба, да има десетина планорбиса.

При тези условия за две седмици вече при по-едрите малки се образува тъмното петно пред аналния плавник - именно това са бъдещите женски рибки. Отделяме ги в съседен съд с абсолютно същите условия за отглеждане и не спираме да ги наблюдаваме, защото винаги може да сгрешим при избора. Така на практика за едно поколение от една майка ни трябват два аквариума - единият за всички и вторият за отделените бъдещи женски рибки. Като станат рибките на един месец отново основно проверяваме всички отделени женски рибки за грешки, защото целта е да отледаме "чисти" женски до към петия - седмия месец. С израстването на малките обогатяваме менюто, като артемията присъства непрекъснато и включваме прецеден циклопс, стрита обикновена бисквита, калорична и витаминозна люспа и пасирани, прецедени и замразени настъргани скариди. Храната да е на често и по малко! Лично не ползвам тубифекс, въпреки че с него рибките растат още по-бързо. Обемът на съда за израстване на поколението също е от голямо значение - максимално голям с широко дъно (примерно 80 литров за трийсетина рибки) с добра аерация и филтрация. Така след втория месец вече ще имаме и първите започнали да се оцветяват мъжки. Продължаваме грижите за тях, като вече може да се пуснат няколко "не ценни " женски. При ежеседмичната смяна на 1/5 от водата на аквариумите с младите рибки капвам две-три капки чист йод (воден р-р) и разтварям десетина грама морска сол. Така към четвъртия - петия месец младите мъжки отварят опашки и можем да подберем десетина поне с най-изявен фенотип за работа по "линията". За подържане на чиста линия има доста начини, но понеже лично имам само десетина малки съда, използвам метода един мъжки с две-три женски които държа в 20-литров съд при не високо ниво на водата заради големите воални мъжки. Женските рибки се определят също според оптимално изявения фенотип от ятото, което отделихма в началото.

Много е важно педантичното следене на всяко поколение, защото ако само една рибка "прескочи" където не трябва и целият ни труд може да се провали. Затова си надписвам ваните с дата на раждане и родители.

По този начин на близкородствено кръстосване с времето рецесивните белези (за съжаление обикновено това са тези, които преследваме) все по-трудно се поддържат, т.е. появават се белези на изходните форми и все по-малък брой рибки от поколение имат желаните белези. Затова през две-три години е най-добре да се вкарва в линията нова кръв и тук идва съдбоносният проблем за искащите да имат чисти линии гупи - няма внос или ако има - чистотата на линията е под въпрос. Отделен е въпросът, че масово се развъждат едри и красиви, но "шарени"гупи.

Който си мисли, че да отгледаш хубави гупи е много лесно, се лъже - да, гупата е непретенциозна рибка в общия смисъл, но когато става дума за чиста линия, се иска доста повече време и грижи.

 

Информацията е ползвана от сайта: www.aquaportal.bg