Pterophyllum scalare

Pterophyllum scalare

Скалария

Латинско име

Pterophyllum scalare

Популярно име

Скалария

 

Група

Цихлиди от Северна, Централна и Южна Америка

 

Семейство

Цихлиди (Cichlidae)

 

Местообитание, хабитат

Южна Америка - Бразилия, Колумбия, Еквадор и Перу

 

Приблизителен размер

дължина 15 см, височина 30 см

 

Минимален размер на аквариума

височина 50 см, обем 150 л

 

Изисквания, температура

25 - 28 °C

 

Изисквания, обща твърдост

1 - 20 °

 

Изисквания, pH

5,0 - 7,5

 

Тип вода

сладка

 

Ниво на трудност

средно

 

 

Класификация

За първи път е описана от Лихтенщайн през 1823 г. и е наречена scalar на Зевс. Няколко години след това Курвие и Валенсиенс променят името й на Platax scalaris. Годината е 1839. Ихтиологът д-р Йохан Яков Хекел открива, че рибата принадлежи към семейството Cichlidae и я нарича Pterophyllum scalare (името произлиза от гръцки език и е съставено от pteron - платно и phyllon – описание или белег за най-голям и висок гръбен плавник).

 

Описание

Скалариите са едни от най-популярните, харесвани и обичани аквариумни рибки. Това се дължи най-вече на външния им вид. Тялото е странично сплескано, високо, с почти симетрична ромбоидна форма. Гръбната и коремната перки са силно издължени. Гръдните перки са видоизмемени в специфични на вид издължени и тънки израстъци. В природата се срещат две разновидности – сребриста и черна. При сребристата основната окраска е сребристо сива, като през тялото и главата преминават две–три вертикални черни ивици. Перките също са сребристи, като ивиците продължават и върху тях. През дългите години на селекция са създадени и много вариации с по-различна форма и окраска. (Снимка 2)

 

Разпространение

Скаларията се среща в Южна Америка. Живее в бавни реки и езерата в райони, който обхващат цяла Амазония, в Бразилия, Колумбия, Еквадор и Перу (бяла и черна вода). Обитава водоеми, в които водота е с постоянно ниски стойности на рН и с относително ниска твърдост.

 

Поведение и отглеждане

Тъй като скаларите са много "високи" риби (30 см.), добре е да се направи висок аквариум (50 см. и повече). Той не трябва да бъде по-малко от 150 литра. Трябва да е добре залесен с растения, които да създават укрития – подходящ избор са представители на родовете Echinodorus, Vallisneria, Hygrophila, но също така трябва да остава място за плуване. Добре е да има и корени, които освен, че изглеждат много ефектно, създават укрития и сянка в аквариума. Скалариите са много чувствителни към качеството на водата, затова е необходима отлична биологична филтрация. Рибите се настаняват в аквариума едва след като азотният цикъл е напълно затворен. В природата живеят в кисели води и относително меки води с рН 5,0 - 7,5 и твърдост 1 - 20 dH. От много поколения вече успешно се отглеждат в аквариуми и са адаптирани и към вода с по-високо pH и твърдост, но е желателно да регулирате водата според техните природни местообитания. Така рибите ще се чувстват много по-добре. Разбира се, необходима е и редовната подмяна на вода, която води до намаляване на азотните съединения и нитрати.

 

Хранене

Скалариите са всеядни. Хранят се с жива храна, заместители , както и малки живи рибки, които представляват значителна част от диетата им в природата. В аквариумни условия може да се храни основно с качествени сухи храни (на люспи или гранулирани. За да бъдат тези риби в перфектна форма, трябва да получават и жива или замразена храна.


 

 

Размножаване

Докато не са полово зрели, полът на скалариите се определя трудно Поради това е добре да се вземат няколко млади риби, от които след време да се образува двойка. Възрастните мъжки са по-големи и имат изпъкнала горна част на главата, така нареченото „чело”. Това обаче не е най-точната идентификация, затова в повечето случаи полът може да се определи едва след образуване на двойката. За полагане на яйцата женските избират листа, вертикални повърхности или камъни, корени, скали, а понякога дори и стъклото и тръбите на филтъра (виж снимка 3 и видеото в края). Снасят от 150 до 1000 яйца. Те се излюпват след около 36 часа при температура от 28 °C. За малките се грижат и женската, и мъжкият, но често са лоши родители. При първите няколко хвърляния е възможно да изядат хайвера. Нужни са няколко опита, за да придобият родителите опит в отглеждането на малките. От голямото количество яйца се излюпва едва много малка част - между ¼ и ¾. След излюпването младите риби не приличат на възрастните. Едва по-късно започват да развиват така характерната перка. С родителите трябва да бъдат поне 4 -5 седмици. След това трябва да бъдат отделени, защото повечето двойки са готови отново за чифтосване и могат да унищожат младото поколение. Младите растат бързо и неравномерно. Както всички цихлиди, имат нужда от много храна и възможно най-чести частични смени на водата.

 

 

 

Информацията е ползвана от сайта: www.aquaportal.bg